Белоградчишките скали - един от най-интересните и най-красивите природни феномени в България!

Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици.

Обособени са няколко групи:

• на изток Фалковската група - включва Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък;
• централна група - включва Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др.;
• в най-западните части се намира Збеговската група - включва Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич.

Най-величествените скали обграждат Белоградчик: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. На 4 км от града около пещерата Лепеница има друга голяма скална група, където най-внушителната фигура е на Динозавърът. Около с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък. От терасата на прочутия Мислен камък може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина. Пред тази гледка човек онемява. Наименованията на всяка скална фигура са плод на народното въображение. Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други. От Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край Белоградчишките скали, подходящи за разходки с велосипед.

В края на Палеозоя, преди около 230 млн.г., в този район се наслоили песьчливо-мергелни скали. По-кьсно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и се показал на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици.

Тук са се формирали и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Най-известната от тях е Магурата (дълга над 2500 м).

Тези извисяващи се до 200 м скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграйдани в три времеви периода: Римски (1-4 век), Средновековен (17-19 век) и Османски (1805-1837).

Белоградчишки скали са обявени за природна забележителност през 1949 г., и номинирани за едно от новите 7 чудеса на света през 2008г.